Проф. Дженева

ФОЛКЛОРЪТ ТРЯБВА ДА СЕ НОСИ В СЪРЦЕТО

• Какво е за Вас фолклорът, проф. Дженева?
• За мен е всичко. Любовта ми към него е свързана с моя баща проф. Кирил Дженев. От детско време помня традициите и обичаите, спазвани в семейството ни. Беше комунистическо време, но въпреки това в къщи всичко се спазваше. Събирахме се в дома на дядо ми до столичния пазар „Георги Кирков“ (днес „Женски пазар“). Уважавам фолклора, той е необходимост за българина и днес.
• Според Вас предава ли се този интерес към традиционната култура от поколение на поколение?
• Да, този интерес е характерен за българина. В музиката има много символика, също и в танца. Тя е специфична за всяка област.
• През последните години има много голям интерес към фолклора, можем да кажем, че той е на мода. Как оценявате това явление?.
• Не ми е приятно, когато фолклорът се възприема като клише. Някой може да носи риза с шевица без да е наясно със символиката не шевицата й. След като има необходимост, нека да я носи. Има много клубове, където се играят хора. Но не всички усещат музиката. Фолклорът трябва да се носи в сърцето.
• Издържа ли се с изкуство в днешно време семейство според Вас?

Трудно е като реализация. Най-важното е човек да е мотивиран, да е отдаден на изкуството. Само така може да направи нещо ново. Ако не му стигат парите, най-често търси още едно място за работа. Това е цената. Но не трябва да се обвинява изкуството, че парите не стигат.

• Можем ли да се каже, че голяма част от част от танците на фолклорните трупи са занаят?
• Да. Малък процент от програмата на една формация е изкуство, по-голямата част е занаят. Когато от занаят се премине към изкуство, се усеща. За щастие във фолклора има произведения на композитори, които са изкуство.
• Каква е публиката на ансамбъл „Тракия“?
• Разнообразна – от малки до големи. Правим ежегодно два образователни цикъла за деца: Коледен и Великденски, в рамките на които показваме танците и обичаите. Специално работим с детските градини. Само така децата имат траен интерес към фолклорното изкуство.
• Как се стигна до съвременния огромен интерес към народните песни и танци, към традициите и обичаите?
• През социалистическия период обичаите бяха забранени, а всичко, което е забранено е привлекателно. Хората бяха насилствено отделени от фолклора, а той от своя страна е връзка с поколенията назад. Отдалечаването от фолклора създава чувството, че губим нещо наше.
• Каква е съдбата на фолклорните формации в годините на прехода?
• През 90-те години на миналия век бяха закрити самодейните състави – синдикални, заводски и други. Традиционните костюми, направени за тях, мухлясваха по складове и практически бяха унищожени. Всичко това стана, защото много фактори решиха, че фолклорът е свързан със социализма.
• Как оцеля ансамбъл „Тракия“ в тези времена?
• Доц. Мутафчиев почина и аз поех ръководството на ансамбъла. Два месеца бяхме „в безтегловност“, защото спря държавното финансиране. Тогава ме извика кмета на града Спас Гърневски и така ансамбълът премина на издръжка към община Пловдив.
• Необходимо ли е според Вас да има много ансамбли?
• Публика има за всички, а за да има фолклор на високо равнище, е необходима конкуренция. Затова мисля, че е добре да са много.
• Проблеми с кадрите имате ли?
• Не, защото в Пловдив е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, която подготвя необходимите ни специалисти. Но текучество има. Свикнали сме с него. Нашите кадри напускат, но за да станат диригенти, хореографи или солисти в друг ансамбъл. Практически се получи школата на ансамбъл „Тракия“. Добрите отношения се запазват и след преминаване на друга работа. А кадрите подбираме винаги с конкурс.
• Кой шие носиите на ансамбъла?
• Разчитаме на водещи специалисти. Повечето от тях работят в Пловдив.
• През м. август ансамбъл „Тракия“ отбеляза 45 години от създаването си. Какво е тази годишнина за Вас?
• Отбелязваме на всеки 5 години от създаването на ансамбъла. В този смисъл тя не е по-специална от всички останали. Повод е за поредица от срещи с публиката ни, за срещи на поколенията, работили в ансамбъл „Тракия“. 45-годишнината беше много емоционална.
• Коя е последната постановка на ансамбъла?
• Тя е от 2018 г. – „Земята на Орфей“. Реализирана е с финансовата помощ на Национален фонд Култура.
• Как поддържате репертоара си?
• Много са заглавията, които поддържаме. Винаги през годините сме правили теренни проучвания по селата и постоянно се открива нещо неизвестно. Няма ли 6 – 8 такта автентични движения, които да са маята на спектакъла, го липсва усещането за истински фолклор. Правихме един тракийски танц с много характерно движение, заради което публиката го усеща като истински.

Валентина Ликова, 20-годишна танцьорка

Танцът носи щастие и любов

• От кога танцувате, г-це Ликова?
• Бях на 6 години, когато в родния ми град Съединение започнах да танцувам.
• Семейство Ви музикално ли е?
• Майка ми пее, а баща ми танцува. Фолклорът е семейна традиция за нас.
• Какво е танцът за Вас?
• Всичко. Не мога да си представя живота без танц и фолклор. В училище съм чакала по цял ден с нетърпение да стане време за танци. Много обичам да танцувам.
• Как станахте част от екипа на ансамбъл „Тракия“?
• Явих се на конкурс и ме взеха. В началото беше трудно, защото съчетавам работата с учене. Студентка съм 3-ти курс в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство. Смятам, че моето място е тук – в ансамбъл “Тракия“. Тук се срещат различни поколения и има приемственост между тях. Ансамбълът носи много красота, много обич. Един от танците, които изпълняваме, „Куди“, е от моя роден град и е с над 100-годишна история.

Бях на сцената на юбилейния концерт. Преживяването беше незабравимо.

Дарина Славчева-Славова – хорист в ансамбъл „Тракия“

АНСАМБЪЛ „ТРАКИЯ“ ЗА МЕН Е КАТО ПЪРВАТА ЛЮБОВ

• От къде идва Вашата любов към фолклора?
• Тя е водеща семейна традиция.
• Какво са за Вас фолклорът и традиционната култура?
• Всичко. Пея от петгодишна възраст, завърших музикално училище, след това Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. В ансамбъла „Тракия“ съм от 20 години. В момента правя докторантура на тема „Песенен фолклор на България и Северна Гърция“.
• Какво не знае според Вас българинът за фолклора?
• На първо място – че фолклорът не може да се сложи в рамка. Той се развива през годините. Има разлика между отделните етнографски области, също и между отделните села. Във всеки един танц, който правим в ансамбъла, е запазена основата, извора, от който се тръгва.
• Може ли да се каже, че ансамбъл „Тракия“ възпитава?
• Да, възпитава във всичко. Аз съм певица, през годините съм имала много предложения за работа. Но за мен да съм част от ансамбъл „Тракия“ е мисия, тук има специална атмосфера, има творческа култура. В екипа има стремеж всичко да се прави по-добре. Има усещане за семейство, за общност. Ансамбъл „Тракия“ е като първата любов.
• Споменахте, че правите докторантура. Каква е връзката между нея и работата Ви в ансамбъла?
• Научната работа помага да погледна по друг начин на изкуството. То беше причината да започна да се занимавам с научна работа.
• Какво ще кажете в заключение на нашите читатели?
• Ансамбъл „Тракия“ е история, която е започнала преди 45 години и продължава. Тя е докосване до традиционното българско изкуство.