Е народна певица, която пее от дете. От 13-годишна възраст изучава професионално народно пеене. През 2007 г. завършва СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Пловдив, профил „народно пеене“ с отличен успех и златен медал. Продължава образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, специалности „педагогика на обучението по музика“ и „изпълнителско изкуство и фолклор – народно пеене“.

Преподавател по народно пеене, музика и солфеж.

Пяла е в Гърция, Турция, Унгария, както и в много български градове.

МУЗИКАТА Е УНИВЕРСАЛЕН ЕЗИК

• От кога пеете, г-жо Рамадан?
• От 5-годишна възраст, професионално – от 2004 г.
• Пее ли се във Вашето семейство?
• Да, макар и не от всички. Дядо ми по майчина линия пееше много добре, също и двете ми лели пеят.
• Вие какви песни пеете най-много?
• Родопски. Завърших Академията по музикално и танцово изкуство преди 8 години и от тогава пея професионално. Много от песните знам от махала Три могили, Асеновградско, откъдето са корените на моето семейство. Махалата вече я няма – в Три могили днес живеят 3 семейства.
• Къде и какви са Вашите професионални изяви?
• Участвам в различни конкурси. В Асеновград от 6 години има квартет, който аз ръководя. Предстои да направим клип заедно с гайдаря, с когото работя.
• Скоро присъствах на събитие, на което изпълнявахте български фолклор, а накрая изпяхте и турска песен. Кои бяха съображенията Ви да направите това?
• Българският и турският фолклор трябва да вървят заедно. Музиката е универсален език. На събитието, за което говорите, изпях турска песен, за да е по-цветна програмата, да се чуе нещо различно. Котленските и шопските песни, които пях тогава, са на по двеста години. Мисля, че публиката – българи, живеещи в Европа и САЩ – приеха добре избора ми. Изкуството обединява хората.
• Какво е за Вас музиката?
• Мисия. Финансовите средства също са важни. Често работя по 12 и дори по 15 часа в денонощието.
• Какво е общото между българския и турския фолклор?
• Неравноделните ритми. В турския фолклор от Черноморския район има гайди.
• Кои са Вашите по-важни изяви извън България през последните години?
• Бяха в Турция – през 2012 и 2019 г. Първата по покана за 1 юни (в Турция Денят на детето е национален празник). Пяхме български фолклор. Втората изява беше международна, с участници от 7 страни. Нашата група изпълни четири песни от Павелско с пет гайдари. Участвах и в концертни турнета в Гърция и Унгария.
• Занимавате се и с преподавателска работа. Разкажете ни за нея!
• Имам своя школа в Асеновград, която се развива много добре. Мечтая в родния ми град да има ансамбъл, който участва в международни събития. Искам да предам всичко, което знам, на младото поколение. Преподавам и в Средното музикално училище в Пловдив.
• Репертоарът Ви е много разнообразен. Как го поддържате?
• Той се поддържа и обогатява ежедневно. Все още се намират по селата баби, които пеят стари песни. Също старите записи са в основата на някои изпълнения.
• Може ли днес човек да се препитава с фолклор?
• Когато човек се занимава с фолклор, той трябва да е вглъбен в него и постоянно да се обогатява. Ако е на добро професионално равнище, може да се издържа. За да е добър един творец обаче е необходим не само талант, но и много усилия.
• Колко време Ви беше необходимо, за да стигнете до сегашното си равнище?
• Десет години.
• Как поддържате гласа си? Спазвате ли специален режим?
• С постоянен режим, с някои лишения, с ежедневно пеене. Емоционалното състояние е много важно за гласа. Моята рецепта е каляване на гласа с пеене и добър сън.
• Възможно ли е да се пее дълго време?
• Може, като се спазват определени правила. Но при всеки глас е различно. Има такива, които са по-податливи на обработка. На други диапазонът им се разширява с течение на времето.
• Кои са изпълнителите на фолклор, от които сте се учили?
• Много харесвам Н. Хвойнева, В. Станчева, Б. Присъдова. Но имам свой собствен стил, не подражавам на никого.